14 мая 2008 г., 10:20
Прерязани вени
Прерязах вените след твоето сбогом.
Не можех силна да бъда - дойде ми твърде много.
И стече се кръвта капка по капка - вир,
и след като ме няма, дано да има мир!
Прерязах ги! Нека в очите ви да бъда жалка,
но грешката моя беше - за любов бях малка.
Мислех си, че лесно се обича,
а оказа се, че любовта на лабиринт прилича.
И последната надежда в мен умря,
щом напусна тялото моята душа,
а кръвта продължава да се стича и боли,
боли да разбереш, че обичан ти не си!...
Не можех силна да бъда - дойде ми твърде много.
И стече се кръвта капка по капка - вир,
и след като ме няма, дано да има мир!
Прерязах ги! Нека в очите ви да бъда жалка,
но грешката моя беше - за любов бях малка.
Мислех си, че лесно се обича,
а оказа се, че любовта на лабиринт прилича.
И последната надежда в мен умря,
щом напусна тялото моята душа,
а кръвта продължава да се стича и боли,
боли да разбереш, че обичан ти не си!...
© Ванеса Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Харесва ми.
-
Деси благодаря ти много
Краси {}{}{} -
Стихотворението ти е много хубаво,но аз съм сигурна,че момиче като теб не може да остане не обичано!
Успехи за напред! -
Благодаря за коментарчетата
-
Ей, много е песимистично, но пък е силно. Поздрав.
-
Наистина боли
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
