14.05.2008 г., 10:20 ч.
Прерязани вени
Прерязах вените след твоето сбогом.
Не можех силна да бъда - дойде ми твърде много.
И стече се кръвта капка по капка - вир,
и след като ме няма, дано да има мир!
Прерязах ги! Нека в очите ви да бъда жалка,
но грешката моя беше - за любов бях малка.
Мислех си, че лесно се обича,
а оказа се, че любовта на лабиринт прилича.
И последната надежда в мен умря,
щом напусна тялото моята душа,
а кръвта продължава да се стича и боли,
боли да разбереш, че обичан ти не си!...
Не можех силна да бъда - дойде ми твърде много.
И стече се кръвта капка по капка - вир,
и след като ме няма, дано да има мир!
Прерязах ги! Нека в очите ви да бъда жалка,
но грешката моя беше - за любов бях малка.
Мислех си, че лесно се обича,
а оказа се, че любовта на лабиринт прилича.
И последната надежда в мен умря,
щом напусна тялото моята душа,
а кръвта продължава да се стича и боли,
боли да разбереш, че обичан ти не си!...
© Ванеса Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Харесва ми.
-
Деси благодаря ти много
Краси {}{}{} -
Стихотворението ти е много хубаво,но аз съм сигурна,че момиче като теб не може да остане не обичано!
Успехи за напред! -
Благодаря за коментарчетата
-
Ей, много е песимистично, но пък е силно. Поздрав.
-
Наистина боли
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
