26 янв. 2022 г., 07:50

През есента

389 0 4

          През есента

 

Сбогувах се със теб през есента,      

душата ми  не вярваше на думи,       

очите ми те търсеха в нощта,

а мислите ми бродеха безумни.

 

Живееше в сърцето любовта

и тя не искаше да си отиде,

частица малка, късче светлина

е спряла в есенното време.

 

И нижеха се бавно ден след ден,

сезоните се сменяха отново…

И ти навярно мислил си за мен

през всяка цветна есен с чувство ново.

 

Сбогувах се със теб през есента

и думите ми тъжни и самотни

запазиха онази красота,

която само есента ми носи.

                        Мария Мустакерска

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...