26 янв. 2022 г., 07:50

През есента

392 0 4

          През есента

 

Сбогувах се със теб през есента,      

душата ми  не вярваше на думи,       

очите ми те търсеха в нощта,

а мислите ми бродеха безумни.

 

Живееше в сърцето любовта

и тя не искаше да си отиде,

частица малка, късче светлина

е спряла в есенното време.

 

И нижеха се бавно ден след ден,

сезоните се сменяха отново…

И ти навярно мислил си за мен

през всяка цветна есен с чувство ново.

 

Сбогувах се със теб през есента

и думите ми тъжни и самотни

запазиха онази красота,

която само есента ми носи.

                        Мария Мустакерска

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...