Jan 26, 2022, 7:50 AM

През есента

  Poetry » Love
396 0 4

          През есента

 

Сбогувах се със теб през есента,      

душата ми  не вярваше на думи,       

очите ми те търсеха в нощта,

а мислите ми бродеха безумни.

 

Живееше в сърцето любовта

и тя не искаше да си отиде,

частица малка, късче светлина

е спряла в есенното време.

 

И нижеха се бавно ден след ден,

сезоните се сменяха отново…

И ти навярно мислил си за мен

през всяка цветна есен с чувство ново.

 

Сбогувах се със теб през есента

и думите ми тъжни и самотни

запазиха онази красота,

която само есента ми носи.

                        Мария Мустакерска

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...