През лабиринти на...
През лабиринти на видения,
преминали съмнения за вини.
Зад ъгъла от лоши настроения,
отсрочка за неискрените думи...
През горести, откраднах време,
за да изпиша със кръвта си,
че ти прощавам всички грешки,
дори несторените на мисълта ти.
Загубвам се. И изход не намирам,
във упреци, да търся в себе си вини...
Защо ни е да тръгнем срещу изхода,
през нас минават всичките врати.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
