През лабиринти на видения,
преминали съмнения за вини.
Зад ъгъла от лоши настроения,
отсрочка за неискрените думи...
През горести, откраднах време,
за да изпиша със кръвта си,
че ти прощавам всички грешки,
дори несторените на мисълта ти.
Загубвам се. И изход не намирам,
във упреци, да търся в себе си вини...
Защо ни е да тръгнем срещу изхода,
през нас минават всичките врати.