7 nov 2006, 21:15

През лабиринти на...

  Poesía
762 0 8

През лабиринти на  видения,
преминали съмнения за  вини.
Зад ъгъла от лоши настроения,
отсрочка за неискрените думи...
През горести, откраднах време,
за да изпиша със кръвта си,
че ти прощавам всички грешки,
дори несторените на мисълта ти.
Загубвам се. И изход не намирам,
във упреци, да търся в себе си вини...
Защо ни е да тръгнем срещу изхода,
през нас минават всичките врати.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Загубвам се. И изход не намирам,
    във упреци, да търся в себе си вини...
    Защо ни е да тръгнем срещу изхода,
    през нас минават всичките врати.



    Браво, Джейни!
    Страхотен стих със силен финал!
  • Много силен край, Жени, браво!
  • Браво ,мила...

    "за да изпиша със кръвта си,
    че ти прощавам всички грешки,
    дори несторените на мисълта ти."

    Само истински добър човек може тъй да прощава!
  • Благодаря ви!
  • Красиво е!И много искренно!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...