През облаци мене откри
372
0
0
През облаци мене откри
Дъждът не попречи на мойта усмивка,
танцуваха рози във мен:
красиви – червени и бели, и жълти,
засмя се денят вдъхновен.
И нищо, че в сиво небето се мръщи,
косата ми мокра блести,
гримът ми изми се, лицето ми свети,
но сини са мойте очи.
В душата ми светло е, радостно, бяло,
тъгата дъждът я изтри.
Ти щастие чудно – за мен долетяло
от странни далечни страни!
Разказва ми приказка, шепне сърцето
и пее във мене, лети…
И ето че слънце, напук на небето,
през облаци мене откри.
Мария Мустакерска
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Maria Mustakerska Все права защищены
