През облаци мене откри

Дъждът не попречи на мойта усмивка,

танцуваха рози във мен:

красиви  – червени и бели, и жълти,

засмя се денят вдъхновен.

И нищо, че в сиво небето се мръщи,

косата ми мокра блести,

гримът ми изми се, лицето ми свети,

но сини са мойте очи.

В душата ми светло е, радостно, бяло,

тъгата дъждът я изтри.

Ти щастие чудно – за мен долетяло

от странни далечни страни!

Разказва ми приказка, шепне сърцето

и пее във мене, лети…

И ето че слънце, напук на небето,

през облаци мене откри.

           Мария Мустакерска