През стъклени очи видях света
с очите на една бездушна кукла.
Пред тях бледнее даже и смъртта.
Отвътре празна е, но пък е тъй послушна!
Вериги стягат тая куха гръд,
изстинала в свойта вечна зима.
Разлага се студена, суха плът.
Тук смисъл няма, вече си замина.
Очи - пропукани цветя от лед.
Там грее, виждам, нечий спомен.
През тях тегла видяла си навред,
ти, тъжен стон от скръб отронен. ...