21.01.2011 г., 12:58

През стъклени очи

1K 0 1

През стъклени очи видях света

с очите на една бездушна кукла.

Пред тях бледнее даже и смъртта.

Отвътре празна е, но пък е тъй послушна!

 

Вериги стягат тая куха гръд,

изстинала в свойта вечна зима.

Разлага се студена, суха плът.

Тук смисъл няма, вече си замина.

 

Очи - пропукани цветя от лед.

Там грее, виждам, нечий спомен.

През тях тегла видяла си навред,

ти, тъжен стон от скръб отронен.

 

Защо го криеш твоя кукловод,

зловещ измамник, слял се с мрака.

И ти си рожба на проклет завод

за жалки сенки на два крака.

 

Той даде ти парче стъкло.

Назъбен, впит, коварен взор е.

Не ще поправи то само

небе от спомен, твой позор е.

 

През стъклени очи видях света,

очи, препълнени с отрова суха.

И да заплачеш даже не успя,

ти, бедна кукло - мъчна, глуха.

 

А страх запъпли в тоя час

по кожата ми пребледняла.

В тебе себе си съзрях.

Очите ти са мое огледало.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Есенна песен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...