Удавиха се живите в реката,
(а мъртвите отдавна са заспали!)
Протягаш им едва сега ръката...
(Без клечки трудно огънят се пали!)
Отрязаха косите си чевръсто,
в венец надгробен пръстите си сплели!
Протягаш им ръката твърде късно!
(Преди минута биха оживели...)
Заплюха имената си за спомен
и всяка своя дял живот отрече!
Ти - винаги усмихнат и доволен...
Защо такъв не те намирам вече? ...