При изоставените момичета
Удавиха се живите в реката,
(а мъртвите отдавна са заспали!)
Протягаш им едва сега ръката...
(Без клечки трудно огънят се пали!)
Отрязаха косите си чевръсто,
в венец надгробен пръстите си сплели!
Протягаш им ръката твърде късно!
(Преди минута биха оживели...)
Заплюха имената си за спомен
и всяка своя дял живот отрече!
Ти - винаги усмихнат и доволен...
Защо такъв не те намирам вече?
Прощалното писмо ли си разгръщал?
До кръв те изпохапаха словата! -
"Каквото вземеш - винаги го връщаш!
Но тройно по-висока е цената."
И ти удавник някога ще бъдеш!
(Клетвите им винаги се сбъдват...)
Отдавна ти оплетоха въжето.
Те чакат там! И няма да си тръгнат...
(а мъртвите отдавна са заспали!)
Протягаш им едва сега ръката...
(Без клечки трудно огънят се пали!)
Отрязаха косите си чевръсто,
в венец надгробен пръстите си сплели!
Протягаш им ръката твърде късно!
(Преди минута биха оживели...)
Заплюха имената си за спомен
и всяка своя дял живот отрече!
Ти - винаги усмихнат и доволен...
Защо такъв не те намирам вече?
Прощалното писмо ли си разгръщал?
До кръв те изпохапаха словата! -
"Каквото вземеш - винаги го връщаш!
Но тройно по-висока е цената."
И ти удавник някога ще бъдеш!
(Клетвите им винаги се сбъдват...)
Отдавна ти оплетоха въжето.
Те чакат там! И няма да си тръгнат...
© Васка Мадарова All rights reserved.
Браво!!!
