Кiara (Киара)
182 300
17 янв. 2008 г., 22:49

Причината на първа страница я няма 

  Поэзия
801 0 18

Премръзнала,
нощта по улично
пропуква се във недомислие.
Непукизъм бият им венозно.
(преливане)
След петото, светът е с вкус
на подсладена близост.
(до претърсване)
Страхът им похотта поглъща.
Размножава се.
(възвръщане)
Дванайсет!
Едно и също.
Едни и същи.
Работно е... момичето.
И е пристрастено.
Към липсата на... всичко.
Преглъщане
и дъх на евтино зачатие.
- "Върви по дяволите!"
В очите споменът престъпно
рикошира.
Причината на  първа страница
я няма.
Шлифовано е.
Началото. Средата. Краят.
Дори приличат и на нея -
дъщерите ти.
По-малка е.
(а всъщност толкова "голяма")
И е чиста,
но ти до там не стигаш...
(винаги)
Наздраве!
Едно, защото е красива.
Едно, защото се усмихва.
Едно, защото слуша.
Поредното,
защото просто никога не пита.
Не е и придирчива.
Авансово ще бъде твоя.
Последното, защото не ти стига.
(все не стига)
Едно, един, една...
На никой не му пука.
(след година... помня)
Снегоринът крие,
а уличниците
кашлят апатично -
никотинов понеделник.
Преди осем.

(издишам)
Един, една, едно...
На никой не му пука.
Вчера или утре,
пръстта една и съща е,
която в края ни "завива".
Късно.
Сухо.
Вечер.
(проникване)
Работно е момичето
и никога не пита -
"Колко още... колко?!"
(стига)
Причината на  първа страница
я няма.
Налей ми  чисто, малко.
За нея, него... всички.
На никой не му пука.
Причината е всеки.
Причината остава в Някой.
За нея майка  е
вечерно булевардът -
промоцията, щедра.
Когато сините посягат
(вземат)
едното си око затварят,
а с другото преглъщат жадно.
(похотта страха поглъща)
Работно е момичето
и пристрастено
в това да бъде... нищо.

 Причините ги знае само Господ,
а патологът с цифри се подписва.

 

© Киара Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравления. Трудно те чета, но никога не съжалявам, че съм изчела!
  • не ми се говори.

    точно сега...
  • Борба да се само(и)з(а)триваме...

    Дано непукизмът не се превърне в ежечасната ни доза.


    Благодаря,че го прочетохте(въпреки размерите)
  • На теб ти пука Киара...и на мен, и на много други, вярвам го!
  • "Дори приличат и на нея -
    дъщерите ти."...
    Най-доброто стихотворение, което прочетох днес, мога да го кажа с ръка на сърцето!...Защото стихът ти се заби болезнено там...
    Една от най-добрите Поетеси в сайта си!Възхищавам ти се!
  • Какво да кажа!
    Остави ме без дъх!!!
  • Явно ти пука!
    Причинно се присламчваме!
    Изрита ме в бъбреците!
    Респект!
  • О...!
    Все затъква нещо в гърлото и не мога да дишам докато те чета!
  • Заседна ми в гърлото...!!!
  • "пръстта една и съща е,
    която в края ни "завива"."

    !!!
  • Причините ги знае само Господ,
    а патологът с цифри се подписва.

    !!!
    За нея, него... всички.
    На никой не му пука.
    Причината е всеки.
    Причината остава в Някой.
    !!!
  • Малко успяват да стигнат до мойто сърце,но ти определено си от малкото.Страхотно е!
  • Има неща които не разбираш,но чустваш.Твоето е такова.
    Поздрави!
  • щедро, емоционално, драматично, проникващо, приканващо за размисъл...
  • Много болезнена тема! И болезнено добре си се справила!
  • Незнам как се коментира това.....................
  • Самотно ли е или така ми се струва?Толкова мъдрост блика от всяка дума,че боли на тръгване!
  • много трудно за коментиране.
Предложения
: ??:??