Причината на първа страница я няма
Премръзнала,
нощта по улично
пропуква се във недомислие.
Непукизъм бият им венозно.
(преливане)
След петото, светът е с вкус
на подсладена близост.
(до претърсване)
Страхът им похотта поглъща.
Размножава се.
(възвръщане)
Дванайсет!
Едно и също.
Едни и същи.
Работно е... момичето.
И е пристрастено.
Към липсата на... всичко.
Преглъщане
и дъх на евтино зачатие.
- "Върви по дяволите!"
В очите споменът престъпно
рикошира.
Причината на първа страница
я няма.
Шлифовано е.
Началото. Средата. Краят.
Дори приличат и на нея -
дъщерите ти.
По-малка е.
(а всъщност толкова "голяма")
И е чиста,
но ти до там не стигаш...
(винаги)
Наздраве!
Едно, защото е красива.
Едно, защото се усмихва.
Едно, защото слуша.
Поредното,
защото просто никога не пита.
Не е и придирчива.
Авансово ще бъде твоя.
Последното, защото не ти стига.
(все не стига)
Едно, един, една...
На никой не му пука.
(след година... помня)
Снегоринът крие,
а уличниците
кашлят апатично -
никотинов понеделник.
Преди осем.
(издишам)
Един, една, едно...
На никой не му пука.
Вчера или утре,
пръстта една и съща е,
която в края ни "завива".
Късно.
Сухо.
Вечер.
(проникване)
Работно е момичето
и никога не пита -
"Колко още... колко?!"
(стига)
Причината на първа страница
я няма.
Налей ми чисто, малко.
За нея, него... всички.
На никой не му пука.
Причината е всеки.
Причината остава в Някой.
За нея майка е
вечерно булевардът -
промоцията, щедра.
Когато сините посягат
(вземат)
едното си око затварят,
а с другото преглъщат жадно.
(похотта страха поглъща)
Работно е момичето
и пристрастено
в това да бъде... нищо.
Причините ги знае само Господ,
а патологът с цифри се подписва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Киара Всички права запазени
