14 июн. 2006 г., 22:17

Приеми оригинала

1K 0 1
Хайде погледни ме.
Не извръщай поглед настрани.
Давай целуни ме.
Знам желаеш го и ти.
Не се срамувай.
Прегърни ме,
до себе си ме притисни,
както правеше го и преди.
Не,неможеш да ме заблудиш,
че любовта от теб е отлетяла
от опит знам,
че от днес за утре тя не се забравя.
Казваш,че друга има в живота ти сега.
Казваш но и аз и ти знаем,
че от нея аз съм по-добра.
Питаш ме защо съм убедена,
че още разпалвам в теб страста.
Как няма да съм убедена,
та другата е копие на мене,
но в несполочлив варянт.
С нея опитваш да ме замениш.
Надявам се не мислиш насериозно,
че тя ще може да ме замени.
Аз знам не съм перфектна.
Има други по-добри от мен,
но и знам обичаш мене,
мен и недостатаците ми.
Приеми оригинала,
горделив ти не бъди,
не се задоволявай с имитации.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Карина Кирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Леле-леле,какъв критик си само!На мен ми харесва!(6)

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...