14.06.2006 г., 22:17

Приеми оригинала

1K 0 1
Хайде погледни ме.
Не извръщай поглед настрани.
Давай целуни ме.
Знам желаеш го и ти.
Не се срамувай.
Прегърни ме,
до себе си ме притисни,
както правеше го и преди.
Не,неможеш да ме заблудиш,
че любовта от теб е отлетяла
от опит знам,
че от днес за утре тя не се забравя.
Казваш,че друга има в живота ти сега.
Казваш но и аз и ти знаем,
че от нея аз съм по-добра.
Питаш ме защо съм убедена,
че още разпалвам в теб страста.
Как няма да съм убедена,
та другата е копие на мене,
но в несполочлив варянт.
С нея опитваш да ме замениш.
Надявам се не мислиш насериозно,
че тя ще може да ме замени.
Аз знам не съм перфектна.
Има други по-добри от мен,
но и знам обичаш мене,
мен и недостатаците ми.
Приеми оригинала,
горделив ти не бъди,
не се задоволявай с имитации.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Карина Кирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Леле-леле,какъв критик си само!На мен ми харесва!(6)

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...