12 окт. 2011 г., 12:38

Приказка за блатната вещица 

  Поэзия
1699 1 9

Приказка за блатната вещица
---------------------------


Имало нейде (Къде е, не знам)
блато, потънало в тиня.
Вещица блатна живеела там,
в свойта зелена пустиня.

Никой не виждал как нощем сама
гола край блатото скита.
Как тя се къпе по пълна луна,
как си разресва косите.

Как се е случило точно, не знам,
(може би знае луната).
Минал по здрач странен пътник от там
и поспрял се край блатото.

Дълго бил ходил, бил уморен,
търсел да види море, но
сбъркал и блатото взел за море,
нея - за морска сирена.

Странно, в очите ù мъртви тогаз
изпод зелената тиня,
блеснали бистри сълзи тюркоаз,
чисти, прозрачни и сини.
................................
А пък рибари разказват до днес 
как по изгрев вълните...
(Уж било блато, а всъщност - море!)

Родили една Афродита.

© Борис Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??