Приказка за блатната вещица
Приказка за блатната вещица
---------------------------
Имало нейде (Къде е, не знам)
блато, потънало в тиня.
Вещица блатна живеела там,
в свойта зелена пустиня.
Никой не виждал как нощем сама
гола край блатото скита.
Как тя се къпе по пълна луна,
как си разресва косите.
Как се е случило точно, не знам,
(може би знае луната).
Минал по здрач странен пътник от там
и поспрял се край блатото.
Дълго бил ходил, бил уморен,
търсел да види море, но
сбъркал и блатото взел за море,
нея - за морска сирена.
Странно, в очите ù мъртви тогаз
изпод зелената тиня,
блеснали бистри сълзи тюркоаз,
чисти, прозрачни и сини.
................................
А пък рибари разказват до днес
как по изгрев вълните...
(Уж било блато, а всъщност - море!)
Родили една Афродита.
© Борис All rights reserved.
