Приказка за теб
Заспивай, слънце,
мама е до теб!
Навън е нощ и месецът изгрява!
Ела, гушни се в мен и замълчи,
аз приказка сега ще ти разкажа!
Живеел някога в вековната гора,
в къщурка малка, скрита под липите,
магьосник стар с одежди и брада,
с усмивка на лице, звезди в очите!
На огъня му къкрели котли
със чудни билки, лекове омайни,
започвал рано, още във зори,
и нямало за него скрити тайни.
Лекувал той и хора, и треви
със благи думи или със магии,
помагал на животните дори
и укротявал всичките стихии.
Веднъж при него мъничко момче
дошло с ранена птица във ръцете,
притискал я към своето сърце
и нежно я поставил до нозете!
Усмихнал се магьосникът! Запял
вълшебна песен с думи тъй потайни,
небесен вятър болката отвял
и я запратил в планини незнайни.
Тогава птицата разперила крила,
а благодарност светела в очите,
качила малкото момченце на гърба
и отлетели двама към звездите!
И днес все още двамата са там,
дете и птица — небесата порят,
приятели завинаги са... знам,
и само за маршрута нявга спорят.
Заспа ли, слънце?
Спи! Сънувай сън!
В магии и вълшебства се загубвай,
а във живота, който е навън
ти детското във тебе не погубвай!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радка Горанова Все права защищены
аз знам, че и ти го можеш!