Мараджата (Иван Мараджиев)
8 6
16 нояб. 2008 г., 20:05

Приказката на бръснарското ножче 

  Поэзия » Любовная
807 0 2
Снощи си легнах, но не заспах.
Въобразих си, че
усещам как ръцете ми кървят.
Все едно с бръснарско ножче някой ме бе порязал
и кръвта ми алена на пода се излива.

Усещах как сърцето ми тупти...
Туп
Туп
Туп
И пак...
Туп
Туп
Туп
Заспах...

Защо ли все така се получава?
Защо сърцето със своя жизнен цикъл не прощава?
Защо любовта го изпепелява и да бие то забравя?

А беше все едно вчера,
или днес...
Не помня.
Седяха всички в кафенето и си допиваха кафето.
Поглеждаше я крадешком.
Сякаш парченце по парченце я крадеше.
И всяко парче, всяка част, всеки поглед,
усмивка и дума криеше дълбоко в своята душа.
Дълбоко в сърцето,
скрито дори и от него самия.

Да я покани на среща се чуди,
чуди,
чуди
и се реши...

Утре в седем в тяхното кафене
На по чашка кафе.

Дълго говориха.
Тайни споделиха.
С целувки три се разделиха.
И мина време.

Среща втора.
Среща трета.
Среща без брой, а може би десета.

Някакъв романс прекрасен.
Идилия сладникаво досадна.

Като филм любовен без грам интрига.

И в месец шести от първата им среща,
събота привечер точно в шест,
все едно беше нагласено и по поръчка
пъклена сътворено...

Видя ги двама там във вече чуждото кафене.
Държаха се за ръце.
Погледи...
И....
Ако пак опита?
Дали пак би било като преди?
Не!
Съсипан... 
Изкривен...
 Унищожен...
Остана той така отвън.
Пред стъклото прозрачно
и прозрачен, като него бе и той.

Сънува как се буди.
А в съня си пак заспиваше и запиваше...
И отново се будеше и заспиваше...

Стоеше пред прозореца.
Държа ме мене в ръка.
А с другата ръка сълза гореща избърса.
В стъклото виждаше очите нейни.
Клоните отвън рисуват косите й черни.
Гарги пееха нейната песен.

А сърцето му запя за неговия романс.
Остър като бръснарски нож.
Романс за самия него,
който го поряза толкова дълбоко в сърцето,
колкото и самият той не чувстваше.

Сега лежи и не чувства как парчетата излизат.
Не чувства как излиза всяка дума,
всеки стих,
всеки поглед и всеки миг.

А на пода до локва спомени
стоя - оцапан с кръв - аз, бръснарското ножче,
И разказвам тихо за този
прорязващ романс...




© Иван Мараджиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ...брат ти отново ме разби! Незнам за кое момиче става въпрос, но съм сигурен че си ти, героят от приказката на ножчето! Това бе страхотно! Поклон !
  • Прозрачен сън и прозрачна Любов!А ножчето пише истории!
    Поздрави - хареса ми - макар и тъжно!
Предложения
: ??:??