Приказки от гората
Юначко
Във гората заснежена
мама Зайка притеснена
кърши лапичките... Май че,
липсва ù едното зайче.
И пак отново ги брои...
Грешка няма, все са три.
Души всичките мустачки...
Боже! Няма го Юначко!
Другите приспа набързо
и вратата здраво върза.
Хукна Зайка през гората –
помощ търсеше горката.
Първо – в Ежковата хижа.
Ежко скочи: "Ей, че грижа!"
Метна шалчето от вълна
и след Зайка се търкулна.
После – катеричка Ружка,
нейната любима дружка.
Ружка в миг се разтревожи,
но решение предложи:
"Ще намеря кака Сврачка
да помогне за Юначко.
Всичко вижда... Кой, къде...
Тя ще знае най-добре."
Ружка стрелна се по бора.
До върха му стигна скоро
и завика с пълна сила:
"Како Сврачке, помощ, мила!"
Сврачката дочу гласчето.
Литна право към небето,
та отгоре тя да види,
кой ли помощта ù дири.
И видя я – малка, плаха,
от върха с опашка маха.
Спусна се като вихрушка,
за вратлето хвана Ружка.
След секунди много нежно
я остави най-прилежно
пред две муцунки изумени.
"Тъй де! Да не губим време!"
Ежко пръв се окопити
и започна да разпитва,
дали Сврачка не видя
малко зайче във беда.
Кака Сврачка първо кихна,
после хитро се усмихна.
"Знам Юначко аз къде е
и повярвайте, добре е!
Там, на хълма до реката,
смело хвърка със шейната.
Сбрали са се цяла чета –
все юначета момчета."
Зайка (по-спокойна вече)
за към хълма се завтече.
И го зърна, как лети.
"Пистааа!"– зачервен крещи
с грейнали очи засмени
и мустачки заскрежени.
"Пистааа!"... Но кого видя?
Мама?!... Брей, каква беля!
Лелеее! Мама как се мръщи!
"Хайде! Ще говорим вкъщи!"
В къщи... няма да разказвам.
Само чух, че бил наказан...
И сега Юначко знае:
"Мога вънка да играя.
Но да тръгна вече няма,
без да съм попитал мама!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ада Джио Все права защищены
Поздрав!
