Приказки от гората
Юначко
Във гората заснежена
мама Зайка притеснена
кърши лапичките... Май че,
липсва ù едното зайче.
И пак отново ги брои...
Грешка няма, все са три.
Души всичките мустачки...
Боже! Няма го Юначко!
Другите приспа набързо
и вратата здраво върза.
Хукна Зайка през гората –
помощ търсеше горката.
Първо – в Ежковата хижа.
Ежко скочи: "Ей, че грижа!"
Метна шалчето от вълна
и след Зайка се търкулна.
После – катеричка Ружка,
нейната любима дружка.
Ружка в миг се разтревожи,
но решение предложи:
"Ще намеря кака Сврачка
да помогне за Юначко.
Всичко вижда... Кой, къде...
Тя ще знае най-добре."
Ружка стрелна се по бора.
До върха му стигна скоро
и завика с пълна сила:
"Како Сврачке, помощ, мила!"
Сврачката дочу гласчето.
Литна право към небето,
та отгоре тя да види,
кой ли помощта ù дири.
И видя я – малка, плаха,
от върха с опашка маха.
Спусна се като вихрушка,
за вратлето хвана Ружка.
След секунди много нежно
я остави най-прилежно
пред две муцунки изумени.
"Тъй де! Да не губим време!"
Ежко пръв се окопити
и започна да разпитва,
дали Сврачка не видя
малко зайче във беда.
Кака Сврачка първо кихна,
после хитро се усмихна.
"Знам Юначко аз къде е
и повярвайте, добре е!
Там, на хълма до реката,
смело хвърка със шейната.
Сбрали са се цяла чета –
все юначета момчета."
Зайка (по-спокойна вече)
за към хълма се завтече.
И го зърна, как лети.
"Пистааа!"– зачервен крещи
с грейнали очи засмени
и мустачки заскрежени.
"Пистааа!"... Но кого видя?
Мама?!... Брей, каква беля!
Лелеее! Мама как се мръщи!
"Хайде! Ще говорим вкъщи!"
В къщи... няма да разказвам.
Само чух, че бил наказан...
И сега Юначко знае:
"Мога вънка да играя.
Но да тръгна вече няма,
без да съм попитал мама!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ада Джио Всички права запазени
Поздрав!
