26 авг. 2014 г., 20:19

Принцеса

640 1 1

Имало едно време една принцеса.

Край.


На кой му пука какво е имало едно време?

- Сега принцеси има ли? 

Ако има, да си вдигнат лявата ръката?

Уж принцеси, а не знаят коя им е лявата ръка...

 

Сега ще Ви разкажа коя е Принцесата.

Останалото са жаби, мухи и други влечуги, които завинаги

си остават такива.

 

Принцесата е дете, тя никога не остарява.

Може да рисува, но не и да плете.

Омайва с приказки, но не говори много.

Mанипулира те, но с финес. Прави го

толкова добре, че постига винаги целта си. Без изключения.

Вчера например приспа луната зад един облак, за да не и свети

в очите, а луната на сутринта дори и благодари.

 

Тя е красива, защото знае, че е.

Няма пластични операции и корекции по себе си, освен една,

винаги прави другите да и бъдат по мярка.

Тя не се интересува от богатства и от чужди мнения,

защото е богата по рождение.

Взима каквото поиска и те кара да се чувстваш удовлетворен,

че си и го дал, прави и теб щастлив.

Тя не търси някой да я гледа, защото всички гледат само нея.

Тя е щастлива, защото е чиста и прозрачна и прави само онова, което и харесва.

Душата и е пеперуда, не хиляди пеперуди.

За нея няма време, преди, сега и после,

това са ограничения за хората, които живеят във времето, но не и за нея.

Тя е просто всеки миг, навсякъде и може всичко. Това не и тежи, кара я да лети.

Всички и се възхищават и уважават, защото тя знае коя е и не се съмнява в това.

Принцеса е висша форма на съществуване, но не материална, а духовна.

 

Сега отговорете пак, има ли принцеси?

Без да вдигате ръце, моля!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бийсти Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...