26.08.2014 г., 20:19

Принцеса

639 1 1

Имало едно време една принцеса.

Край.


На кой му пука какво е имало едно време?

- Сега принцеси има ли? 

Ако има, да си вдигнат лявата ръката?

Уж принцеси, а не знаят коя им е лявата ръка...

 

Сега ще Ви разкажа коя е Принцесата.

Останалото са жаби, мухи и други влечуги, които завинаги

си остават такива.

 

Принцесата е дете, тя никога не остарява.

Може да рисува, но не и да плете.

Омайва с приказки, но не говори много.

Mанипулира те, но с финес. Прави го

толкова добре, че постига винаги целта си. Без изключения.

Вчера например приспа луната зад един облак, за да не и свети

в очите, а луната на сутринта дори и благодари.

 

Тя е красива, защото знае, че е.

Няма пластични операции и корекции по себе си, освен една,

винаги прави другите да и бъдат по мярка.

Тя не се интересува от богатства и от чужди мнения,

защото е богата по рождение.

Взима каквото поиска и те кара да се чувстваш удовлетворен,

че си и го дал, прави и теб щастлив.

Тя не търси някой да я гледа, защото всички гледат само нея.

Тя е щастлива, защото е чиста и прозрачна и прави само онова, което и харесва.

Душата и е пеперуда, не хиляди пеперуди.

За нея няма време, преди, сега и после,

това са ограничения за хората, които живеят във времето, но не и за нея.

Тя е просто всеки миг, навсякъде и може всичко. Това не и тежи, кара я да лети.

Всички и се възхищават и уважават, защото тя знае коя е и не се съмнява в това.

Принцеса е висша форма на съществуване, но не материална, а духовна.

 

Сега отговорете пак, има ли принцеси?

Без да вдигате ръце, моля!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бийсти Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...