1 авг. 2024 г., 13:29  

Приспивна песен

442 2 3

Някои казват:"Войната е далече от нас!"

"Да заровим в пясъка главите си за час!"

 

"Всичко ще отмине!И ние,пак оживели,

бързо ще въздигнем слова без предели: 

 

за ония жертви,които отдадоха себе си,

и да сме доволно сити!Но те са ребуси,  

 

за съжаление явно!Не разбрахме жеста 

и знака отявлено,къде е тяхното място?!"

 

Сега сме доволни,че имаме,онова което,

те с кръвта си от миналото наше взеха!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за Любими, Иванъ!
  • Благодаря за доверието в стихотворението и оценката,която му присъждаш,Младен!🙏
  • Много мъдър стих, Стойчо!
    Наистина, като щрауса, мнозина заравят глави в пясъка, мислейки, че след като са обърнали гръб на войната, тя е останала зад гърба им. Това е огромна заблуда!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....