Пристанище без изход

30 авг. 2017 г., 18:38

Поэзия » Любовная

425 0 0

Времето спира…
протягам ръце, за да те прегърна.
Целувки ухаещи на пролет,
любовта акостира.

Защо ми е небето,
когато имам земята.
Ти си факла,
осветила нощта.

Преливат вълните,
омагьосали страстта.
Студено беше – дойде,
изгони мъглите.

Пристанище без изход

Свързани произведения

Комментарии

Предложения