Пристанище без изход

30.08.2017 г., 18:38 ч.

Поезия » Любовна

426 0 0

Времето спира…
протягам ръце, за да те прегърна.
Целувки ухаещи на пролет,
любовта акостира.

Защо ми е небето,
когато имам земята.
Ти си факла,
осветила нощта.

Преливат вълните,
омагьосали страстта.
Студено беше – дойде,
изгони мъглите.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Пристанище без изход

Свързани произведения

Коментари

Предложения