Вървя през гората сама с грешните си мисли.
Мъча се да се отърва от тях,
опитвам се да се слея с чистата природа.
Гледам дърветата, птичките, тревите, дори всяко камъче -
всичко е на мястото си, там, където трябва да бъде.
Но защо аз не се чувствам така? Къде е моето място?
Защо все още се лутам сред нищото
и се нуждая само от забранените неща.
Искам всичко, което не е мое, всичко, което не ми принадлежи
и трябва да го получа на всяка цена - това е моят наркотик,
не мога да живея без него.
Продължавам да вървя, ...