29 nov 2007, 15:00

Пристрастена към греха

  Poesía
981 0 0
Вървя през гората сама с грешните си мисли.
Мъча се да се отърва от тях,
опитвам се да се слея с чистата природа.
Гледам дърветата, птичките, тревите, дори всяко камъче -
всичко е на мястото си, там, където трябва да бъде.
Но защо аз не се чувствам така? Къде е моето място?
Защо все още се лутам сред нищото
и се нуждая само от забранените неща.
Искам всичко, което не е мое, всичко, което не ми принадлежи
и трябва да го получа на всяка цена - това е моят наркотик,
не мога да живея без него.

Продължавам да вървя,
вятърът се промъква в грешните ми коси
и ги разпилява на хиляди страни...
нашепва ми, че се насочвам към поредната доза грях,
към поредния забранен плод, но дяволски сладък.

Замислям се, дали наистина искам да се променя?
Едва ли... Та аз съм като природата -
толкова непокорна и  непредсказуема.
Аз съм като вятъра - днес топла и нежна,
утре хладна и дива, но винаги насочена към греха.

Дали е дар или наказание? - Не зная,
но грехът е моят живот и аз го обичам.
А какво ли ще стане след края...
не се страхувам, все пак не всички отиват в рая!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...