Притча
Притча В една гора от приказна реалност живял самотен като Ветровете един Мъдрец, отшелник там отдавна - и другарувал с птиците и зверовете... Във пещера застлал си бил постеля от мъх, от клони, от треви и шуми, а там лежали и зверчета смело и той разбирал се със тях без думи... ... Но зла беда налегнала гората, че гневно Слънце изгорило всичко и свършили водата и храната: и за човеци, зверове и птички... Изпосталял Мъдреца в пещерата угасвал бавно в пълна изнемога - събрали се животните в гората и дружно те решили да помогнат... И всички от последните запаси за стареца донасяли по нещо: храна или водица да разкваси той гърлото си сухо и горещо... ... Встрани смутено Зайчето стояло, но другите щом там се разотишли - събрало съчки огън да напали, подтиквано от неразбрани мисли, и разгорял се огън като чудо с подухналия Вятър в надпревара и пламъците си въртял той лудо, а щом дървата станали на жара, и Зайчето прошепнало тогава: „Понеже, Старче, те обичам много, а нямам нищо - себе си ти давам...” - и скочило в разжарения огън... д-р Коста Качев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
