Притча за невъзможната любов

Човекът бе ловец в първичната си същност

и покоряваше живота под небето.

Доказваше, че превъзхожда с интелект и външност

създанията, обитаващи на сушата и във морето...

Веднъж човекът гмурна се да търси

сред необята морски – препитание,

но щом се спусна дъното за риба да претърси,

дъхът му свърши и изпадна в странно състояние.

С последни сили спусъка натисна...

Стрелата на харпуна му прониза

една Русалка право във душата.

Сега е в негов плен, а той от нея запленен е

и само в сливането ще намерят свободата...

Но те са две тела от два различни свята -

две паралелни измерения в живота на Земята.

И колкото един към друг да се стремяха,

оставаха далечни – най-сетне проумяха,

че невъзможна беше тяхната любов!

Тя търсеше с природата баланса

и виждаше с душата невидимото за очите.

Живееше свободна сред морските пространства

и на Твореца посветила си бе дните...

Той гледаше и чувстваше чрез сетивата.

Желаеше това, което го привлича страстно.

Приемаше за истина илюзиите на съдбата

и сенките на светлината - за реалност...

За него, Любовта ù си остана неразбрана притча.

Тъй, предпочете да се върне в своя свят

на лицемерни и фалшиви чувства,

където добродетелите вече не ценят,

а танца на измамните слова се счита за изкуство!

И постепенно образите им размиха се и избледняха...

Със глътката си въздух - бе погълнат от земна суета!

А тя изчезна в бездната... и повече не се видяха,

защото вече не трептяха в еднаква честота...

Така останаха във плен един на друг до следващия си живот...!!!