29 мая 2009 г., 07:58

Привечерният дъжд 

  Поэзия
732 0 13

Привечерният дъжд "Здравей" ми каза,

докосна ме едва със влажна длан,

единствено за мене набелязал

непоносимо тъжния си дар.

 

Сълзите облачни, потекли с болка

отекваща неистово във мен,

нетрайни, но незнайно колко, колко

ще ме докосват с дъх благословен.

 

А тихичко априлска пролет пее

невидима за множество очи.

И този дъжд привечерен във мене,

превръща се във пролетни сълзи...

© Ева Корназова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ах, този дъжд, Ева, когато прелее...
  • !!!
  • Поздравления, Ева!
  • С тих благослов над този привечерен дъжд, озарил душите ни, измил сълзите и площадите. Бъди, Ева! Ваше Благородие
  • Невидимо... дъждовна...
    Благодаря ти!
  • Благодаря ви!
  • Хареса ми!
  • Миналата седмица в Добрич правиха молебен за дъжд,но той за жалост се изля над Ямбол - от сълзи.Иначе ми хареса!
  • Дори дъждът те гали с длан, благословена си!
  • Красота!!!
  • Сумракът
    се промъкна тихо
    под вратата,
    запали
    с полъх на прохлада
    сърцето на свещта,
    забравена преполовена
    до купа сухи цветове,
    набрани в летен ден.
    Уханието на умора
    оттатък прага ми
    заглъхна.

  • Бисерен дъжд вали във твоя стих!Прекрасно!Поздрав с усмивка!


  • Ето още един дъжд :

    Животът на дъжда е къс -
    между небето и земята.
    Дъждът умира в мека пръст
    сред корените на тревата.

    Дъждът е син, дъждът е бял
    и вкусен като вино,
    и като грозде е узрял
    на есента в градините.

    Дъждът е розово дете
    и стар безсмъртен дъжд,
    като тръстиката расте,
    безсилен и могъщ.

    Дъждът - свенлива свобода
    на голо женско тяло.
    Часовник, скаран със реда,
    побойник, който гали.

    Георги Рупчев


    Дъждовен поздрав, Ева!
Предложения
: ??:??