Привечерният дъжд "Здравей" ми каза,
докосна ме едва със влажна длан,
единствено за мене набелязал
непоносимо тъжния си дар.
Сълзите облачни, потекли с болка
отекваща неистово във мен,
нетрайни, но незнайно колко, колко
ще ме докосват с дъх благословен.
А тихичко априлска пролет пее
невидима за множество очи.
И този дъжд привечерен във мене,
превръща се във пролетни сълзи...