pureblack (Георги Колев)
100 377
22 сент. 2009 г., 16:52

Приветствие (катарзисно) 

  Поэзия
719 0 14

Хиляди работници на суетата
прибират нервно пошло грейналите си декори.
Мърморейки, ругаят съдбата си,
насмеейки да противоречат на строгостта ù.

Сцената  притихва  в проста истина.
Отдъхва си от оцветените нелепия.
Заваля... и сухият гръбнак на времето
потръпва  с капките  любовно.

Сбогувам се и даже не поглеждам
плувналите в пот неискани желания.
А месеците в потници и с джапанки
вървят и  не мърморят - захладня  им.

Изпънаха се бръчките на въздуха -
не му блести с грима си маранята...
Огледа се, откри си шапката с листата
и с реверанс... се прероди във вятър.

Подготвям се и аз за своето пътуване -
почиствам гостната в душата си,
избирам камертона - звук на нежна меланхолия,
тъгуваща, за да я посрещна... подобаващо.

Пристъпва достолепно,
не като кокетка недорасла.
Кралица Есен, господа и дами!
А аз ще съм от първите прегърнал...
Свободата ù!

© Георги Колев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??