Приветствие (катарзисно)
Хиляди работници на суетата
прибират нервно пошло грейналите си декори.
Мърморейки, ругаят съдбата си,
насмеейки да противоречат на строгостта ù.
Сцената притихва в проста истина.
Отдъхва си от оцветените нелепия.
Заваля... и сухият гръбнак на времето
потръпва с капките любовно.
Сбогувам се и даже не поглеждам
плувналите в пот неискани желания.
А месеците в потници и с джапанки
вървят и не мърморят - захладня им.
Изпънаха се бръчките на въздуха -
не му блести с грима си маранята...
Огледа се, откри си шапката с листата
и с реверанс... се прероди във вятър.
Подготвям се и аз за своето пътуване -
почиствам гостната в душата си,
избирам камертона - звук на нежна меланхолия,
тъгуваща, за да я посрещна... подобаващо.
Пристъпва достолепно,
не като кокетка недорасла.
Кралица Есен, господа и дами!
А аз ще съм от първите прегърнал...
Свободата ù!
© Георги Колев All rights reserved.
