pureblack (Георги Колев)
100 377
Sep 22, 2009, 4:52 PM

Приветствие (катарзисно) 

  Poetry
717 0 14

Хиляди работници на суетата
прибират нервно пошло грейналите си декори.
Мърморейки, ругаят съдбата си,
насмеейки да противоречат на строгостта ù.

Сцената  притихва  в проста истина.
Отдъхва си от оцветените нелепия.
Заваля... и сухият гръбнак на времето
потръпва  с капките  любовно.

Сбогувам се и даже не поглеждам
плувналите в пот неискани желания.
А месеците в потници и с джапанки
вървят и  не мърморят - захладня  им.

Изпънаха се бръчките на въздуха -
не му блести с грима си маранята...
Огледа се, откри си шапката с листата
и с реверанс... се прероди във вятър.

Подготвям се и аз за своето пътуване -
почиствам гостната в душата си,
избирам камертона - звук на нежна меланхолия,
тъгуваща, за да я посрещна... подобаващо.

Пристъпва достолепно,
не като кокетка недорасла.
Кралица Есен, господа и дами!
А аз ще съм от първите прегърнал...
Свободата ù!

© Георги Колев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??