Във време на парадна самота

в сърцето ми замръзнало безбрежно.

Танцувах пак,

замислено сама

в пространството привидно нежно.

Той беше там.

Върху порочните ми устни,

отдавна не познали що е грях,

той свойте устни сочни,

                 но безвкусни,

                           постави.

Аз привидно го желах.

Отчаяно опитвах да почувствам

привидно чувствените му следи.

Загубена, възбудено предвкусвам

дълбоки рани в своите гърди.

И всичко свърши.

Картина нова

сложиха в витража.

Секунда.

И в секундата разбрах.

Той вече не присъстваше в пейзажа.

А аз привидно безразлична бях.