Привидно...
874
0
1
Във време на парадна самота
в сърцето ми замръзнало безбрежно.
Танцувах пак,
замислено сама
в пространството привидно нежно.
Той беше там.
Върху порочните ми устни,
отдавна не познали що е грях,
той свойте устни сочни,
но безвкусни,
постави.
Аз привидно го желах.
Отчаяно опитвах да почувствам
привидно чувствените му следи.
Загубена, възбудено предвкусвам
дълбоки рани в своите гърди.
И всичко свърши.
Картина нова
сложиха в витража.
Секунда.
И в секундата разбрах.
Той вече не присъстваше в пейзажа.
А аз привидно безразлична бях.
© Елица All rights reserved.
