Hesperus (Женя)
4 5
19 янв. 2015 г., 17:51

Привидно оживях 

  Поэзия » Любовная
445 0 3

Привидно оживях

 

 

Живеем със затворени очи,

затваряме дори сърцата си.

И губим се, и падаме, и ни боли,

потъваме във празнотата си.

Загубвам поглед във мечтите си.

Стискам ги. Не искам да ги пусна.

И тебе стисках силно и отчайващо,

но слаба бях и ти ми се изплъзна.

И сега съм по-красива от преди,

слънцето разкрива блясъка в очите,

знам, че трябва да съм тъжна -

та нали си тръгна ти!

А виждаш ме красива, но бездушна.

Едва ли някой може без да ме познава

да види красота ли е това.

Или съм просто оживяла,

от трудната раздяла с любовта.

Уж сбогуването ни убива,

а аз противно оживях.

Може би не съм напълно жива,

може би се крие болка в моя смях.

 

© Женя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви много! Чувсвата, които изпитваме, когато се разделяме с ценен за нас човек, са дълбоки и сложни, но няма достатъчно точни думи, които да изразят как се чувстваме. А и понякога искаме да ги запазим само за себе си заедно със спомена за този важен човек.
  • За раздялата - с болка и съхранено достойнство...
    Споделям мнението на Анна за достойнствата на стиха - особено държа на ясния и достъпен изказ.
  • Ето случай, в който съм съгласен с endorfin. И аз като нея, взех решение да следя стихотворенията ти, Hesperus, защото ми направиха нетривиално впечатление. Творбата ти засяга важната тема за раздялата. Ще си послужа с цитат /извадка от мой твърде стар текст/:

    "Раздялата е малка смърт.
    Една бръчка в челото на дните.
    Един изсъхнал слънчев лъч..."

    Хареса ми текстът ти като цяло, а особено финалното прозрение, че след раздяла, дори и смехът носи в себе си непреодолимата горчивина на болката.

    Бъди жива и здрава и пиши поне така!
Предложения
: ??:??