Привидно оживях
Привидно оживях
Живеем със затворени очи,
затваряме дори сърцата си.
И губим се, и падаме, и ни боли,
потъваме във празнотата си.
Загубвам поглед във мечтите си.
Стискам ги. Не искам да ги пусна.
И тебе стисках силно и отчайващо,
но слаба бях и ти ми се изплъзна.
И сега съм по-красива от преди,
слънцето разкрива блясъка в очите,
знам, че трябва да съм тъжна -
та нали си тръгна ти!
А виждаш ме красива, но бездушна.
Едва ли някой може без да ме познава
да види красота ли е това.
Или съм просто оживяла,
от трудната раздяла с любовта.
Уж сбогуването ни убива,
а аз противно оживях.
Може би не съм напълно жива,
може би се крие болка в моя смях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женя Всички права запазени
