Привличам те в мойта вселена
Звезда в небосклона за теб съм изгряла
и с твоята обич аз силно горя,
във мойта вселена те силно привличам
и стихове чудни за тебе творя.
Във мойта вселена тъга не живее,
усмивките светят, безбройни слънца.
Във лунни градини се реят щастливи
омайни целувки, красиви цветя.
Във мойта вселена бъди светлината,
лъч първи, последен. Сияйна зора.
Във залез ме имай. Аз огън съм вечен.
И вечна от обич е мойта душа.
Във мойта вселена се ражда надежда,
с любов и със вяра ръце за ръце,
в стиха си пореден към тебе поглеждам
и тихо заспивам във твойто сърце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Костов Все права защищены
