10 мая 2012 г., 17:30

Приятел 

  Поэзия » Философская
618 0 0

 

ПРИЯТЕЛ

 

О, дъжд прекрасен и желан,

във своите брилянти потопи ме!

Ти днеска беше тъй мечтан,

затуй душата разведри ми.

 

Отпусната във твоите прегръдки,

сега стоя, затворила очи,

и чувствам как вълшебни тръпки

ми вливаш с влюбени лъчи!

 

По-кротко само, не гневи се,

когато някой плаши се от теб!

Над този земен страх смили се,

тъй както прави сам и Феб!

 

Не зная как да те наричам,

приятелю добър и весел.

С милион звездици радост ми донесъл,

аз просто знам, че те обичам!

 


© Сафия Сандерс Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??