ПРИЯТЕЛ
О, дъжд прекрасен и желан,
във своите брилянти потопи ме!
Ти днеска беше тъй мечтан,
затуй душата разведри ми.
Отпусната във твоите прегръдки,
сега стоя, затворила очи,
и чувствам как вълшебни тръпки
ми вливаш с влюбени лъчи!
По-кротко само, не гневи се,
когато някой плаши се от теб!
Над този земен страх смили се,
тъй както прави сам и Феб!
Не зная как да те наричам,
приятелю добър и весел.
С милион звездици радост ми донесъл,
аз просто знам, че те обичам!
© Сафия Сандерс Всички права запазени