10.05.2012 г., 17:30

Приятел

790 0 0

 

ПРИЯТЕЛ

 

О, дъжд прекрасен и желан,

във своите брилянти потопи ме!

Ти днеска беше тъй мечтан,

затуй душата разведри ми.

 

Отпусната във твоите прегръдки,

сега стоя, затворила очи,

и чувствам как вълшебни тръпки

ми вливаш с влюбени лъчи!

 

По-кротко само, не гневи се,

когато някой плаши се от теб!

Над този земен страх смили се,

тъй както прави сам и Феб!

 

Не зная как да те наричам,

приятелю добър и весел.

С милион звездици радост ми донесъл,

аз просто знам, че те обичам!

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сафия Сандерс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...