22 февр. 2013 г., 12:23

Приятели

1.2K 0 5

Приятели

 

Нужни сте ми!

Като хляба насъщен.

И сега,

и утре също.

Докато дишам.

Докато съм.

Не за друго,

не за нещо с бакалска цена.

Не по списък.

Бистра планинска река

е сърцето ми -

пийте,

приятели,

с пълни шепи!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роза Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре казано!
  • Дани!Усмивка и от мен! Лили, благодаря, че приседна до моята "бистра планинска река"!...Бъди благословена!
  • "Бистра планинска река
    е сърцето ми .
    пийте,
    приятели,
    с пълни шепи!"
    Спрях случайно до твоята "планинска река", Роза.
    Отпих в началото няколко глътки,а след това
    не можех да си тръгна. Останах в твоя поетичен кът...Видях малката рожба с "трапчинките мили" с "вирнатото носле" и "очите-боровинки". Чух майчиния ти въпрос, който и аз съм си задавала... Малкото момичченце, твоята внучка, ще бъде "маяк за сина ти и пристан ще му бъде",както той е пристан за теб,Роза.Всеки път, когато се вгледаш в "очите-боровики", ще виждаш очите на сина си.
    Трогна ме стихотворението ти "Рожден ден"!Чух песента на "разлистената ти душа"... Възхити ме съхраненото чувство към съпруга ти, към бащата на децата ти, към синеокото момче, с което заедно вплели ръце играете вашето хоро, неподвластни на годините.
    Споделям чувствата и мислите ти за приятелството.Искрено и много въздействащо ми прозвуча стихотворението ти "Приятели"!
    За мен беше удовоствие времето прекарано при теб, мила Роза! Благодаря, сърдечно!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...