27 мая 2008 г., 19:41

Приятели 

  Поэзия » Другая
644 0 2

             

Разделяме се, приятели добри,

не усетихме времето дори,

отмерваше нашите хубави и лоши дни,

отмерваше ги в години.    

 

Странно, сякаш на шега,

всичко свърши, хей така,

в голямо междучасие излизаме сега,

последният звънец звъни с тъга.

 

Колко хубаво ми беше с вас,

но дойде наистина този час,

всеки да поеме по своя път,

отваря ни нова страница животът.

 

Не ще забравя приятелска ръка,

подкрепата от всяка мъка,

добрата дума за утеха,

прегръдката и смеха.

 

Приятелството задължава,

затова през изпитания преминава,

знам, че ще се променим,

но нека този огън в сърцата си да задържим.            

 

 

 

© Мария Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • прексрасен стих,хубаво е че ти си благодарна за това което си получила от своите приятели-обич,подкрепа....и сега е нормално да тъжиш за нещо което е било хубава част от товят живот! Поздрави от мене
  • Нека!
    ..Но е трудно...
    Хубаво е,че си имала такъв клас!
Предложения
: ??:??