Приятели
Разделяме се, приятели добри,
не усетихме времето дори,
отмерваше нашите хубави и лоши дни,
отмерваше ги в години.
Странно, сякаш на шега,
всичко свърши, хей така,
в голямо междучасие излизаме сега,
последният звънец звъни с тъга.
Колко хубаво ми беше с вас,
но дойде наистина този час,
всеки да поеме по своя път,
отваря ни нова страница животът.
Не ще забравя приятелска ръка,
подкрепата от всяка мъка,
добрата дума за утеха,
прегръдката и смеха.
Приятелството задължава,
затова през изпитания преминава,
знам, че ще се променим,
но нека този огън в сърцата си да задържим.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Все права защищены
