30 нояб. 2007 г., 20:04

Приятелко

2.4K 0 6
       Приятелко добра и мила,
       за твоята помощ съм ти благодарна.
       Благодаря, че даваше ми сила,
       благодаря, че си ми дружка вярна.

 


Приятелко, до мене си, когато имам нужда,

с теб споделям щастие и тъга.

Помощта ти никога не ми е чужда,

ти винаги подаваш ми ръка.

 


Приятелко, благодаря за добротата,

за пътите безброй, в които ми помагаш.

Благодаря, че преоткри в мене красотата,

че усмивка на лицето ми оставяш.

 


Приятелко, на мен разчитай,

да помогна, ако изпаднеш ти в беда.

Помощ искаш ли, при мене идвай,

никога не ще те оставя сама.

 


Приятелко, неразделни са душите,

дори от километри ние да сме разделени.

Една на друга разказваме мечтите,

заедно борим ли се, не ще бъдем победени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....