30 нояб. 2007 г., 20:04

Приятелко

2.4K 0 6
       Приятелко добра и мила,
       за твоята помощ съм ти благодарна.
       Благодаря, че даваше ми сила,
       благодаря, че си ми дружка вярна.

 


Приятелко, до мене си, когато имам нужда,

с теб споделям щастие и тъга.

Помощта ти никога не ми е чужда,

ти винаги подаваш ми ръка.

 


Приятелко, благодаря за добротата,

за пътите безброй, в които ми помагаш.

Благодаря, че преоткри в мене красотата,

че усмивка на лицето ми оставяш.

 


Приятелко, на мен разчитай,

да помогна, ако изпаднеш ти в беда.

Помощ искаш ли, при мене идвай,

никога не ще те оставя сама.

 


Приятелко, неразделни са душите,

дори от километри ние да сме разделени.

Една на друга разказваме мечтите,

заедно борим ли се, не ще бъдем победени.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...