17 мая 2019 г., 10:16

Приятелства-предателства

696 0 0

Приятелства-предателства

Не съм готова и не мога да си тръгна.

Загнива коренът и в ниския си пласт.

Това, което предстои, не искам да е спомен,

ни повторение на единичния ми глас.

Не е на дневен ред и пътя наобратно.

Ще изтече вода цял океан. Торбата сол

с приятелите славни,

не ще ни промени във идеал.

Не съм готова. Няма и да бъда.

Изтичат мигове през пръсти и очи.

И по-добре да замълча, да не гадая.

Във тъмното проблясват и лъчи.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...