7 окт. 2007 г., 16:09

приятелство... 

  Поэзия
1345 0 7
Приятелко любима, ти беше ми като сестра,
но много промени се и обърна ми гърба,
гледаш от високо всички през розовите очила,
но ще дойде ден, ще видиш колко грозна всъщност е реалността...

Знаеш, че обичам те безкрайно,
но всичко стана толкова банално.
Захвърли приятелството ни, без да мигнат твоите очи,
но не мислиш ли, че заслужавам повече... кажи!

Най-тежките моменти сме преодолявали
и една на друга надежда сме си давали.
Любовта ни силно ни крепеше
и раздялата ни невъзможна беше!

Обещавахме си заедно завинаги да бъдем,
никоя на другата гръб да не обърнем.
Заедно завинаги... това добре звучеше,
но явно поредната лъжа в живота ми беше...

Дано други приятели да имаш,
дано с тях да бъдеш по-добре.
Дано прошка да не ми поискаш,
защото късно за това ще е.

© Диана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??