7 окт. 2007 г., 16:09

приятелство...

1.8K 0 7
Приятелко любима, ти беше ми като сестра,
но много промени се и обърна ми гърба,
гледаш от високо всички през розовите очила,
но ще дойде ден, ще видиш колко грозна всъщност е реалността...

Знаеш, че обичам те безкрайно,
но всичко стана толкова банално.
Захвърли приятелството ни, без да мигнат твоите очи,
но не мислиш ли, че заслужавам повече... кажи!

Най-тежките моменти сме преодолявали
и една на друга надежда сме си давали.
Любовта ни силно ни крепеше
и раздялата ни невъзможна беше!

Обещавахме си заедно завинаги да бъдем,
никоя на другата гръб да не обърнем.
Заедно завинаги... това добре звучеше,
но явно поредната лъжа в живота ми беше...

Дано други приятели да имаш,
дано с тях да бъдеш по-добре.
Дано прошка да не ми поискаш,
защото късно за това ще е.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....