7 окт. 2007 г., 16:09

приятелство...

1.8K 0 7
Приятелко любима, ти беше ми като сестра,
но много промени се и обърна ми гърба,
гледаш от високо всички през розовите очила,
но ще дойде ден, ще видиш колко грозна всъщност е реалността...

Знаеш, че обичам те безкрайно,
но всичко стана толкова банално.
Захвърли приятелството ни, без да мигнат твоите очи,
но не мислиш ли, че заслужавам повече... кажи!

Най-тежките моменти сме преодолявали
и една на друга надежда сме си давали.
Любовта ни силно ни крепеше
и раздялата ни невъзможна беше!

Обещавахме си заедно завинаги да бъдем,
никоя на другата гръб да не обърнем.
Заедно завинаги... това добре звучеше,
но явно поредната лъжа в живота ми беше...

Дано други приятели да имаш,
дано с тях да бъдеш по-добре.
Дано прошка да не ми поискаш,
защото късно за това ще е.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....