приятелство...
Приятелко любима, ти беше ми като сестра,
но много промени се и обърна ми гърба,
гледаш от високо всички през розовите очила,
но ще дойде ден, ще видиш колко грозна всъщност е реалността...
Знаеш, че обичам те безкрайно,
но всичко стана толкова банално.
Захвърли приятелството ни, без да мигнат твоите очи,
но не мислиш ли, че заслужавам повече... кажи!
Най-тежките моменти сме преодолявали
и една на друга надежда сме си давали.
Любовта ни силно ни крепеше
и раздялата ни невъзможна беше!
Обещавахме си заедно завинаги да бъдем,
никоя на другата гръб да не обърнем.
Заедно завинаги... това добре звучеше,
но явно поредната лъжа в живота ми беше...
Дано други приятели да имаш,
дано с тях да бъдеш по-добре.
Дано прошка да не ми поискаш,
защото късно за това ще е.
но много промени се и обърна ми гърба,
гледаш от високо всички през розовите очила,
но ще дойде ден, ще видиш колко грозна всъщност е реалността...
Знаеш, че обичам те безкрайно,
но всичко стана толкова банално.
Захвърли приятелството ни, без да мигнат твоите очи,
но не мислиш ли, че заслужавам повече... кажи!
Най-тежките моменти сме преодолявали
и една на друга надежда сме си давали.
Любовта ни силно ни крепеше
и раздялата ни невъзможна беше!
Обещавахме си заедно завинаги да бъдем,
никоя на другата гръб да не обърнем.
Заедно завинаги... това добре звучеше,
но явно поредната лъжа в живота ми беше...
Дано други приятели да имаш,
дано с тях да бъдеш по-добре.
Дано прошка да не ми поискаш,
защото късно за това ще е.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Всички права запазени
