Приятелство
"Приятелство"
Ръцете ти студени са от този вятър буен,
който така и не спря...
Гласът ти тъжен и чуден
чувам аз в нощта.
Отново се срещаме,
но с различни лица,
интересно как изгубихме се
в тая мъгла!
Спомням си как плачеше заедно с мен,
как приятелка добра беше и не ме предаде нито ден.
Спомням си как се смяхме на глас
и всички ни се чудиха в онзи час!
Колко хубави мигове,
какъв красив живот!
Ще можем ли да си ги върнем?
Ще може ли отново да бъдем такъв добър приятелски пророк?
Късно сигурно е за нашите сълзи,
късно е и за нашите детски мечти!
Детството остана назад в душите ни,
докато не се видяхме не си спомнихме за нашите щастливи дни...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Габриела Все права защищены
