"Приятелство"
Ръцете ти студени са от този вятър буен,
който така и не спря...
Гласът ти тъжен и чуден
чувам аз в нощта.
Отново се срещаме,
но с различни лица,
интересно как изгубихме се
в тая мъгла!
Спомням си как плачеше заедно с мен,
как приятелка добра беше и не ме предаде нито ден.
Спомням си как се смяхме на глас ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация